“Ликия – Земя на легенди” – Хит програмата на Premio Travel

//“Ликия – Земя на легенди” – Хит програмата на Premio Travel

“Ликия – Земя на легенди” – Хит програмата на Premio Travel

Премио Травел България е сред основните и утвърдени туроператори, които са специализирани в продажбата и качественото обслужване на екскурзии и почивки. Важно предимство пред други агенции, предлагащи разнообразните дестинации е, че компанията в България е част от големия европейски холдинг Premio Travel, който е гаранция за отлични условия, перфектен сървиз и трахотни цени на базовите си хотели по дестинация! По този начин, те винаги са в крачка с най-новото случило се там, с порядките и нравите, с всички иновации в забавленията, екскурзиите, търговските центрове, фестивали и културни прояви.

www.premiotravel.bg

Безспорно Турция е сред най-любимите дестинации за стотици хиляди българи годишно. Особено внимание се отделя на прочутото Ликийско крайбрежие, наситено с неземна красота, богата древна история, впечатляващи гледки и чудесни плажове. Неслучайно тъкмп тази туристическа програма „Ликия – Земя на легенди“ е сред най-хитовите програми на туроператора Премио Травел, по чиато любезна покана и ние се насладихме на попитата с история и чар древна земя, в приказка изплувала от миналото.

Мира

Скалните гробници Мира са изключително археологическо богатство на Югозападна Турция. Гробниците Мира са уникална гледка – издълбани са в огромна скала и датират от времето на Ликийското царство, от 4-3 век. Скалните гробници Мира днес са известни с наименованието Демре или Кале, като са разположени на 25 километра в западна посока от град Финикия. Всички древни гробници на античния град Мира гледат направо срещу големия Античен театър от римско време. Намират се в турската провинция Анталия, а оттук протича и река Мирос.

През 4-ти век в Патара е роден Свети Николай , който става епископ на Мира и умира в нея през 345 година. Приживе Свети Николай бил известен със способността си да лекува хората от нелечими болести. Покрай скалните гробници Мира се намира и църквата, в която е служил Свети Николай, и в която са се съхранявали мощите на светеца до преместването им в град Бари. До църквата има интересен паметник на самия Свети Николай, както и внушителен паметник. Цялата местност на Кале е красив парк с тропични растения.

По-късно образът на Свети Николай се трансформира в обичания Дядо Коледа. В негова памет всеки Декември тук се провеждат Празниците на Свети Николай и туристи от цял свят пристигат, за да прекарат коледната си ваканция на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия. Църквата на Свети Николай в Мира е разрушавана от земетресения и набези на няколко пъти и вдигната за последно през 1042 година. В нея могат да се видят вече избледнели, но запазени на места фрески.

Скалните гробници Мира са издълбани в мек монолитен скален блок с 4 лъвски глави във всеки ъгъл. Тя все още пази тайната на своите 8 неразгадани изречения от древноликийски. Позната е като Гробницата на Царя. Четирите фриза, които очертават контурите на отвора на ликийската гробница символизират 4-те врати към другия свят, през които трябва да се премине. Те напомнят по-скоро вградени арки подобно на тези от средновековните християнски храмове. Всъщност, числото 4 е цифровото изображение на кръста.

Град Демре се намира на 48 километра източно от Каш и на около 140 км западно от Анталия. Самите скални гробници Мира са разположени на 2 км навътре. В скалните гробници има два некропола – Некропола на реката и Некропола на океана.

Историята на древния град Мира започва някъде през 5-ти век пр. н.е., но възходът на ликийския град е около 2 век пр.н.е. През 141 година Мира е почти изцяло разрушена от земетресение, но по-късно е възстановена. Около скалните гробници Мира се намират и останките на Andriake, което е древното пристанище на ликийците. Пристанището е планирано още по времето на Траян, но реализирано в южната част на Мира в периода на управлението на Адриан. Днес пристанището е любимо на туристите, които изпълват няколкото крайбрежни ресторантчета тук.

Плажът на костенурките – Изтузу, Далян

4,5-километровата великолепна плажна ивица се намира в югозападна Турция. Уникалното му разположение създава една нетипична гледка – само пясъкът отделя делтата на река Далян от морето. Далян е град в провинцията Мула, който е разположен между Мармарис и Фетие. Името на града (в превод от Турски) означава “риболовен бент“ – свързано е с реката Далян, която минава през града.

Курортът придобива международна известност през 1986 г., когато предприемачи искат да построят луксозен хотел на близкия плаж, който е място за размножаване на застрашения от изчезване вид морски костенурки карета. Проектът предизвиква широко международно обсъждане, по-късно е спрян и днес плажът е защитена зона.

Разкошния девствен плаж Изтузу сега е резерват на костенурките Карета. Земноводните избират бреговете, намиращи се близо до Далян, за да снасят яйцата си. Тези костенурки са характерни за региона и достигат 100 см. Докато костенурките гнездят, което е в периода от май до октомври, през нощта на плажа не се допускат хора. През деня в зоните, които са маркираните за гнездене, чадърите, шезлонгите и копаенето на дупки са забранени. Заслужава си да посетите и да почивате на този прекрасен Турски плаж. Близо до Далян се намира и древният град Каунос. Там можете да видите пристанище, амфитеатър и агора, построени на границата на две цивилизации – ликийската и кирийската. В Далян се намират и гробниците на ликийските крале. Гледката е впечатляваща, тъй като всички те са издълбани в скали, отвесно разположени над водата.

Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия

Има много спорове къде точно се намира, т. нар. „оригинален“ древен град Ефес. Най-разпространената версия е, че той е в района на град Кушадасъ, в азиатската част на Турция. Съществуват множество легенди за това как е образуван античният град Ефес. Една от тях, е че той е основан от самите жени воини – Амазонките. Друга легенда пък разказва, че повторното му построяване се дължи на сина на Атинския крал Кодра – Андрокъл. Кое е истина и кое мит е трудно да се каже, но едно е сигурно.

История

Предполага се, че първите местни жители в Ефес и района са карийци и лелеги. Той става град на преселването. Множество народи се преместват тук и така няколко малки града се обединяват в една конфедерация с център Ефес. Благодарение на Лидийските династии градът освен, че се съвзема и процъфтява се превръща и в един от най-богатите градове по Средиземноморието. Голям период от време градът е под владението на персите и точно тогава в него царува мир до идването на Александър Велики.

След неговата смърт един от генералите му – Лисимак, много иска да превърне града в още по-богато и аристократично място и за тази цел иска да измести града с около 2 километра на югозапад. Жителите на Ефес обаче нямали никакво желание да се местят и за това той предприел по-груби мерки. По време на един проливен дъжд, Лисимак запушил градската канализация и по този начин повечето къщи в града се наводнили и вече не били годни за живеене, което принудило местните в крайна сметка да се преместят.

Един от най-благодатните периоди за Ефес е, когато той попада под властта на Римската империя. По това време различните императори, най-вече Август, строят някои от най-важните сгради за града, чиито останки са се запазили и до наши дни и все още изглеждат внушително, макар и пострадали от разрушителната сила на човека, времето и природата.

Градът бива частично разрушен по време на едно голямо земетресение, но бързо е възстановен и дори се превръща във важен политически, икономически и търговски център, който дори самият Аристотел определя като „най-важната банка на Азия“.

Множество исторически източници твърдят, че в периода 55 – 58 г. тук дори е живял Свети Павел. Християнски хроники казват, че писателят на „Евангелието“ Свети Йоан Богослов също се заселва в Ефес, за да закриля Дева Мария. Той прекарва последните години от живота си тук и именно в Ефес довършва своето „Евангелие“ и умира в града.

Разкопките

През годините след 1869 г. е имало разкопки на отделни места, през които са открити множество артефакти, както и част от храма на Артемида. Постоянните разкопки обаче започват през 1895 г. и се провеждат от членовете на Виенската академия. Когато избухва Първата световна война, всички дейности на територията на град Ефес се прекратяват и се възстановяват едва през 1926 г. В наши дни може да видите доста разкрити части от сгради на Ефес, които въпреки, че са полуразрушени ясно показват разкоша и величието на този древен град.

 Какво можете да видите в Ефес?

  •  Гимназията на Ведиус (спортната зала) – тя е построена от един доста заможен жител на Ефес – Ведиус Антониус;
  •  Стадионът – намира се близо до гимназията и се смята, че е построен в периода 54 – 68 г. с внунителните размери 228 х 38 метра
  • Римската борса или църквата на Дева Мария – предполага се, че оригиналната постройка датира още от 2 век и е с размери 265 х 90 метра. Около 4 век статутът ѝ е променен на църква. Смята се за една от най-старите църкви в света посветени на Дева Мария
  • Театърът – той е опрян на самия хълм Панаир, като височината от основата до горните му балкони е 60 метра. Има три основни части и е събирал около 25 000 души;
  • Мраморната улица – тази улица свързва театъра с библиотеката на Целиус. Интересното на тази улица е, че именно на нея се намира първата реклама в света – тя показва къде се намира публичният дом;
  • Библиотеката на Целиус – това е една от най-красивите и добре запазени постройки в Ефес. Целиус е бил областен управител в Рим, а след това е бил назначен на длъжност в Ефес. След смъртта му, неговият син построява тази величествена библиотека с размери 16 х  10 метра. Главният вход е широк 21 метра и се състои от 9 стъпала;
  • Публичният дом – тази сграда се намира точно срещу библиотеката и дори някога аристократите от Ефес са имали таен тунел, който е водел от библиотеката право в публичния дом. По този начин никой не е могъл да види, че отиват там;
  • Храмът на Серапис – построен е в името на египетския бог Серапис. Този храм е символ на уважението на жителите на Ефес към други народи и религии.
  • Обществените тоалетни – те са доста добре запазени. Проектирани са в квадратна форма и украсени с мраморни и бронзови статуи. Подът е покрит с красиви мозайки;
  • Храмът на Адриан – личи се, че храмът е бил много красива постройка. Тук може да се видят изображения на император Теодосий, Атина, Артемида, Андрокъл и други;
  • Траянов фонтан – в центъра му има статуя на император Траян. Фонтанът е на два етажа и е бил висок 12 метра;
  • Вратата на Херакъл – пред нея има колона, на която е изобразена богинята Нике. Някога тази колона се е намирала над вратата на Херакъл;
  • Пещерата на седемте спящи – според някои записи намерени в пещерата, това са най-старите документи на Християнството. В тях се разказва как Дева Мария е починала в Измир и, че именно тук е била погребана. Пещерата е запазена сравнително добре, тъй като е трудно достъпна и малко хора ходят там;
  • Храмът на Артемида – едно от най-свещените места в древен Ефес. Храмът е бил построен в йонийски стил.

В близост до Ефес се намира и къщата на Дева Мария, като има няколко доказателства, че тя е живяла в този древен град:
1. Свети Йоан е починал точно в Ефес, според някои документи.
2. Църковните събори през 431 г. и 449 г. са били проведени точно тук.
3. В Ефес се намира и най-старата църква посветена на Дева Мария.
4. Пещерата на седемте спящи, която се намира в близост.
5. Ежегодните тържества, които местните провеждат в нейна чест.

Дали това е така или не, не пропускайте да посетите и къщата на Дева Мария и да оставите своето желание на стената с желания. Кой знае, може пък да имате късмет и да ви се сбъдне.

Памуккале – памукова крепост с целителна сила

Какво си представяте, когато чуете думата памук? Сигурно мислите за бяла и пухкава материя, в която да се гмурнете. Именно това е името на една от най-посещаваните забележителности в Турция и важна част от пътешествието с Premio Travel – Памуккале. На турски език името означава памуков замък, а белият му цвят е нещо, което трудно може да остане незабелязано. В течение на хилядолетия природата е ваяла това вълшебство на геологията и сами ще се убедите, че резултатът си е струвал чакането.

История и образуване

Мястото е било известен курорт и баня от римско време, а днес е популярна дестинация за хора от цял свят. Топлите минерални извори съдържат елемента калций. Когато водата излезе на повърхността, калцият, който не се разтваря в нея, се отлага, подобно на неприятния котлен камък. Тук обаче резултатът е къде-къде по-приятен за окото и сетивата, a стъпаловидните тераси, които са се образували, сякаш са дело на виден архитект. Скалата, която се образува, се нарича травертин и в този случай съставът й образува белия цвят, който виждате. Белите образувания в комбинация с прозрачната минерална вода са запомняща се гледка, а ако имате време и малко търпение да изчакате залеза, ще станете свидетели на райска цветна картина.

Полезна информация

За много хора е голямо изкушение да стъпят боси или да се топнат във водата на Памуккале, но макар преди години да е било възможно, сега е  ограничено. Ограниченията са взети с оглед да се запази състоянието на скалите и съставът на водата и да се предотвратят замърсявания. Има специално изграден басейн, в който можете да плувате сред останки на древен храм, който е разрушен от земетресение. Имайте предвид, че басейнът на Клеоптара, в който може да се плува, е отворен само през летния сезон.

Анталия

Перлата на турската ривиера, един от най-важните центрове в региона и и рай за туристите. Градът е заобиколен от високи палнини и средиземноморското крайбрежие. Районът е изпълнен с множество археологически и исторически обекти, които предлагат чудесни възможности за туризъм от всякакъв вид.

Туризмът е основно перо в икономиката на Анталия и региона. Международното лeтище на курортния град е една от портите на Турция за развитие на международния туризъм.

По брега на Анталия има безброй плажове, които да задоволят и най-големите изисквания. Тук ще намерите множество висококатегорийни хотели и ресторанти. Тези, които искат да разнообразят традиционната почивка на плажа, могат да се отдадат на културен туризъм  с екскурзии до останките от античните градове и другите красиви места в района.

Градът е основан през І в. сл. Хр. от цар Атал II, който кръщава града на себе си – Аталия. През ХІV в. мароканският пътешественик Ибн Батута, пише, че Анталия е най-красивия град, който някога бихте могли да видите. В днешно време посетителите на Анталия лесно могат да разберат защо. Селището е главният град на източното крайбрежие на Средиземно море, разположен в равнина с високи и покрити със сняг планини. Тези, които искат нещо повече към ваканцията си, а именно да се потопят в историята на Анталия, няма да останат разочаровани.

Днес курортът е смесица между модерен метрополис и старомодно малко градче. В Калейчи (Kaleiçi, старият квартал на Антария), туристите могат да усетят истинската Анталия. Това е оазис с малки джамии и реставрирани дървени османски къщички. Пристанището на Анталия е прекрасно място за почивка и отмора, можете да се наслаждавате на прекрасната гледка и лодките в някое от множеството уютни кафета и барове. В пещерата „Карайн” (Karain), която се намира на север от града, можете да видите останки от най-старото селище в Турция.

 

By |2023-06-29T21:43:54+02:00June 29th, 2023|Destinations|0 Comments