Специален проект с подкрепата на GoTurkiye
Снимки: TRAVEL
Коня е културната и духовна столица на Турция, градът на Мевляна, на дервишите, на древната история. Контратът между древното и модерното е ярък и незабравим! Днес стоилицата на Анадола е с население от 2,5 милиона жители, с важно културно, историческо и религиозно значение, не само за Турция, но и за целият мюсюлмански свят.
Коня е разположена в региона на Централен Анатолия, която е най-голямата провинция в Турция по отношение на географска площ. Тя е по-значима от много страни, с площ от 38 873 квадратни километра. По брой на населението Коня е 7-ият по население град в страната. Това е един от най-старите постоянно обитавани градове в Турция и е бил известен като „Икония“ през римско време.
Коня, първата урбанизация, е била дом на различни цивилизации след Чаталхойюк, един от неолитните обекти в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Като столица на селджуките от 12-ти до 13-ти век, той се нарежда като един от големите културни центрове на Турция. По време на този период на културен, политически и религиозен растеж, мистикът Мевлана Джелаледдин-и Руми, роден в Балх – сега в Афганистан – се установява в Коня. След смъртта му, суфийстки орден, известен на Запад като Ордена на Мевлеви или Въртящите се дервиши, е създаден около неговите учения.
Поради местоположението си на плоско плато в средата на страната, транспортът до Коня е много лесен от всички части на страната. Има летище и високоскоростен влак. Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера.
Историята на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен подем град Коня бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.
Център за изследване и култура на цивилизацията Ирфан
Центърът за изследване и култура на цивилизацията İrfan (İRFA) си сътрудничи с община Коня и фондация People and Human и İrfan. Това е организация, чиято цел е да обучава примерни личности, които са в полза на обществото, като запазват красотите на турската цивилизация и ги възраждат в оригиналния им вид. Центърът за изследване и култура на цивилизацията Ирфан е построен като комплекс от традиционно турско ислямско изкуство. Той разполага с панорамния музей на Коня „KONYANÜMA“, Semahane (ритуална зала), конферентна зала, работилница и класни стаи. İRFA е отворен всеки ден и е домакин на обучение по Sema, часове по музика в ложа, семинари за производство на инструменти, панели и семинари.
Изпълнение на Rebab
Ребаб е струнен инструмент, който обикновено се свири в церемониите Сема, ритуален танц, изпълняван от дервишите. Докато дервишите се въртят в грациозни кръгове, натрапчивите мелодии на ребаб изпълват въздуха. Ребабът обикновено се отличава с тяло, направено от кокосова черупка с дълга шия и три струни, опънати през нея.
Работилница Ебру
Мраморирането или ебру на турски е изкуството за създаване на цветни шарки чрез поръсване и нанасяне на цветни пигменти в плитка тава с вода и след това прехвърляне на шарките върху хартия. Дизайните и ефектите включват цветя, зеленина, орнаменти и решетки. През 13 век първите форми на ебру се появяват в Централна Азия и се разпространяват в Анадола. Различните култури създават много еклектични структури, а турските калиграфи са сред художниците, които създават нови форми и усъвършенстват техники. В изкуството на мраморирането се синтезират десетки различни цветове и вариации и се постига магическа хармония, сякаш цветните пигменти танцуват един с друг върху водата. Изкуството на мрамориране през 2014 г. е записано в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Има изложби и работилници за тези, които желаят да изследват или да опитат ръката си в този пъстър свят.
Церемония на въртящия се дервиш
Културата Мевлеви е аскетичен суфийски орден, основан през 1273 г. в Коня, откъдето постепенно се разпространява в цялата Османска империя. Днес най-активният и известен център на ордена е в Коня. Културата Мевлеви е известна със своите въртящи се дервиши. Всичко се върти във Вселената. Земята и планетите се въртят около себе си и слънцето, като електроните в атомите, въртенето на кръвта в тялото и връщането на живите същества на земята. Поради тази причина мевлеви дервишите се вихрят от любовта към Бога. Дервишите изпълняват церемонии Сема, които са в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството от 2008 г.
Музей Мевляна
Впечатляващият, покрит със зелени плочки мавзолей на Мевлана Джелаледдин Руми е най-известната сграда в центъра на Коня. Храмът е построен през 1274 г. Бившата дервишка хижа, прикрепена към сградата на мавзолея, сега служи като музей, в който се съхраняват ръкописи на творбите на Мевлана и различни артефакти, свързани с мистицизма на ордена Мевлеви, създаден около учението на Руми.
Всяка година през първата половина на декември тук се провежда Şeb-i Arus (Сватбена нощ), годишната церемония по случай годишнината от смъртта на Мевлана Джелаледдин Руми, а въртящите се дервиши изпълняват представление Сема – контролирано, подобно на транс обръщане.
Гробница Атешбаз-ъ Вели
Атешбаз-и Вели, чието истинско име е Юсуф бин Иззеддин, е бил готвач на Мевляна Джелаледдин Руми и влиятелна фигура в ордена на Мевлеви. Атешбаз означава този, който си играе с огъня. Легендата разказва, че един ден в дервишката хижа не останали никакви дърва. След това Мевлана раздразнено каза на Юсуф бин Иззеддин да сложи краката си на печката, където ще бъдат дървата. Юсуф постави краката си там и от краката му започнаха да се издигат пламъци. След това чудо Юсуф започва да се нарича „Атешбаз“. Гробницата на Ateşbaz-ı Veli е близо до хълма Ашкан на пътя Мерам. Гробницата носи характеристиките на селджукската архитектура. Изградена е с правилен дялан камък и има квадратен план отвътре и осмоъгълник отвън. Ateşbaz-ı Veli е единственият готвач, за когото се знае, че има гробница в света. Смята се, че вземането на щипка сол от гроба му дава изобилие.
Коня Бедестен
Историческият Бедестен, сърцето на Коня, е бил важен търговски център от римско време. Базарът, който проследява търговската култура и наследството на града отпреди около 2000 години, претърпя значителна реставрация през 2013 г. от Столична община Коня. Той беше щателно реновиран, следвайки оригиналния си дизайн, което доведе до великолепния му вид днес. Базарът продължава да бъде притегателен център, запазвайки историческата си текстура, като същевременно запазва привлекателността си с новия си облик. В Бедестен традицията Ахи се пази жива. В традицията на Ахи всички занаятчии трябва да следват конкретни морални и етични правила в работата си и трябва да образоват младите занаятчии, използвайки правила и установени социални конвенции. Магазините продават традиционни и културни продукти вместо маркови стоки тук. Занаятчийски магазини, медникари и антикварни книжарници са значителни атракции за туризма. По време на посещението си на базара, освен да пазарувате, можете да се насладите на турски чай в кафенета и да опитате традиционните вкусове на Коня в исторически ресторанти.