Коня – Градът на въртящите се дервиши

//Коня – Градът на въртящите се дервиши

Коня – Градът на въртящите се дервиши

Специален проект с подкрепата на GoTurkiye

Снимки: TRAVEL

Коня е културната и духовна столица на Турция, градът на Мевляна, на дервишите, на древната история. Контратът между древното и модерното е ярък и незабравим! Днес стоилицата на Анадола е с население от 2,5 милиона жители, с важно културно, историческо и религиозно значение, не само за Турция, но и за целият мюсюлмански свят.

Коня е разположена в региона на Централен Анатолия, която е най-голямата провинция в Турция по отношение на географска площ. Тя е по-значима от много страни, с площ от 38 873 квадратни километра. По брой на населението Коня е 7-ият по население град в страната. Това е един от най-старите постоянно обитавани градове в Турция и е бил известен като „Икония“ през римско време.

Коня, първата урбанизация, е била дом на различни цивилизации след Чаталхойюк, един от неолитните обекти в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Като столица на селджуките от 12-ти до 13-ти век, той се нарежда като един от големите културни центрове на Турция. По време на този период на културен, политически и религиозен растеж, мистикът Мевлана Джелаледдин-и Руми, роден в Балх – сега в Афганистан – се установява в Коня. След смъртта му, суфийстки орден, известен на Запад като Ордена на Мевлеви или Въртящите се дервиши, е създаден около неговите учения.

Поради местоположението си на плоско плато в средата на страната, транспортът до Коня е много лесен от всички части на страната. Има летище и високоскоростен влак. Той е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван още през Неолита, късната Каменна епоха – 7 хиляди години преди новата ера.

Историята  на града е преминала през много възходи и падения, но най-голям архитектурен, политически и културен  подем град Коня бележи, като столица на селджукските султани между 1071 и 1308г. Затова тук могат да се видят едни от най-големите шедьоври на Селджукската архитектура.

Но безспорно, днес Коня е интригуваща туристическа дестинация най-вече защото е люлката на Танцуващите дервиши.  Заради тях е и моя отколешен интерес към този град. А хора от целия свят и от различни религии се стичат на поклонение в музея-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми /1207-1273 г./. Той е основателят на   Ордена на танцуващите Дервиши –  Мевляна.
Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите мисли и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Ордена Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява  на разбиране, прошка и просветление.  По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми, 2007 година бе обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. В словото си в Европейския парламент  проф. Марк Люк Гиси говори така: “Какво мога да кажа за Мевляна? Какво може да каже човек пред Тадж Махал? Ако слушате Руми, ще станете още по-добри християни. Ако следвате Руми, ще бъдете още по-добри юдеи. Ако отворите слуха си за Руми, ще станете още по-добри мюсюлмани. Защото Руми е универсален.”
Кой знае, може би ако Руми беше наш съвременник, светът щеше да е едно малко по-добро, по-красиво и по-уютно място… Общоприето е схващането, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две  направления – сунити и шиити . Съществуват и т.нар. мистични мюсюлмански течения, които успяват да обединят в интересна сплав, както схващанията на шиитите, така и тези на сунитите. Такова течение е суфисткото течение, с което най-често се свързва и дервишкия орден, и което процъфтява в ранното средновековие в мюсюлманския свят, с основател и духовен водач  Мевляна Джеляледдин Руми!
По време на своите  церемонии суфитите изпълняват специфична религиозна музика, като флейтата Ней е най-важният инструмент, тя е гласът на “голямата тайна”, обгръщаща света, тя гори и изгаря и където и да се свири на нея, тя налага своята любов. Руми е вярвал, че музиката извисява душата и позволява да чуваме звуците, идващи от вратите на Рая.
Заради ефектното изпълнение, носещо много послания и символика дори в облеклото, танцът наречен  СЕМА, е познат повече като ТАНЦУВАЩИ ДЕРВИШИ. Те  и до днес са един от културните символи на Турция пред света. Танцът на дервишите се изучава с години и е много специфичен – участниците се подреждат в правилен кръг около своя  учител и започват да се въртят  около оста си, постепенно засилвайки скоростта на въртене до изпадане в пълен екстаз, нещо като медитация.
Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, живота ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен….Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото.Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост  към съвършенството. Танцьорите се въртят от дясно на ляво, като дясната ръка е вдигната нагоре, чрез нея приемат волята на Бог. А лявата ръка сочи надолу, с нея раздават приетото от Бог на хората. Изпълнителите на танца, наречени Семазен-и, са облечени в широки черни наметки, които символизират смъртта, те се свалят в определен момент от танца – освобождават душата от земните грижи, и дервишите остават облечени в широки бели роби. Конусовидните издължени шапки, които носят по време на танца, символизират надгробни камъни.
Цялостното послание на музикално-танцовата церемония е свързано с прераждането на душата и тялото, и чрез  състояние на транс и екстаз,   достигане на Божественото. Музиката е ведра, оптимистична и някаква силна енергия витаеше наоколо… Като че ли  те възражда. И макар да звучи невероятно, ритуала по някакъв мистичен начин изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда със спокойствие и топлина. Магия!

 

Център за изследване и култура на цивилизацията Ирфан

Центърът за изследване и култура на цивилизацията İrfan (İRFA) си сътрудничи с община Коня и фондация People and Human и İrfan. Това е организация, чиято цел е да обучава примерни личности, които са в полза на обществото, като запазват красотите на турската цивилизация и ги възраждат в оригиналния им вид. Центърът за изследване и култура на цивилизацията Ирфан е построен като комплекс от традиционно турско ислямско изкуство. Той разполага с панорамния музей на Коня „KONYANÜMA“, Semahane (ритуална зала), конферентна зала, работилница и класни стаи. İRFA е отворен всеки ден и е домакин на обучение по Sema, часове по музика в ложа, семинари за производство на инструменти, панели и семинари.

 

Изпълнение на Rebab

Ребаб е струнен инструмент, който обикновено се свири в церемониите Сема, ритуален танц, изпълняван от дервишите. Докато дервишите се въртят в грациозни кръгове, натрапчивите мелодии на ребаб изпълват въздуха. Ребабът обикновено се отличава с тяло, направено от кокосова черупка с дълга шия и три струни, опънати през нея.

Работилница Ебру

Мраморирането или ебру на турски е изкуството за създаване на цветни шарки чрез поръсване и нанасяне на цветни пигменти в плитка тава с вода и след това прехвърляне на шарките върху хартия. Дизайните и ефектите включват цветя, зеленина, орнаменти и решетки. През 13 век първите форми на ебру се появяват в Централна Азия и се разпространяват в Анадола. Различните култури създават много еклектични структури, а турските калиграфи са сред художниците, които създават нови форми и усъвършенстват техники. В изкуството на мраморирането се синтезират десетки различни цветове и вариации и се постига магическа хармония, сякаш цветните пигменти танцуват един с друг върху водата. Изкуството на мрамориране през 2014 г. е записано в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Има изложби и работилници за тези, които желаят да изследват или да опитат ръката си в този пъстър свят.

Церемония на въртящия се дервиш

Културата Мевлеви е аскетичен суфийски орден, основан през 1273 г. в Коня, откъдето постепенно се разпространява в цялата Османска империя. Днес най-активният и известен център на ордена е в Коня. Културата Мевлеви е известна със своите въртящи се дервиши. Всичко се върти във Вселената. Земята и планетите се въртят около себе си и слънцето, като електроните в атомите, въртенето на кръвта в тялото и връщането на живите същества на земята. Поради тази причина мевлеви дервишите се вихрят от любовта към Бога. Дервишите изпълняват церемонии Сема, които са в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството от 2008 г.

Музей Мевляна

Впечатляващият, покрит със зелени плочки мавзолей на Мевлана Джелаледдин Руми е най-известната сграда в центъра на Коня. Храмът е построен през 1274 г. Бившата дервишка хижа, прикрепена към сградата на мавзолея, сега служи като музей, в който се съхраняват ръкописи на творбите на Мевлана и различни артефакти, свързани с мистицизма на ордена Мевлеви, създаден около учението на Руми.

Всяка година през първата половина на декември тук се провежда Şeb-i Arus (Сватбена нощ), годишната церемония по случай годишнината от смъртта на Мевлана Джелаледдин Руми, а въртящите се дервиши изпълняват представление Сема – контролирано, подобно на транс обръщане.

Гробница Атешбаз-ъ Вели

Атешбаз-и Вели, чието истинско име е Юсуф бин Иззеддин, е бил готвач на Мевляна Джелаледдин Руми и влиятелна фигура в ордена на Мевлеви. Атешбаз означава този, който си играе с огъня. Легендата разказва, че един ден в дервишката хижа не останали никакви дърва. След това Мевлана раздразнено каза на Юсуф бин Иззеддин да сложи краката си на печката, където ще бъдат дървата. Юсуф постави краката си там и от краката му започнаха да се издигат пламъци. След това чудо Юсуф започва да се нарича „Атешбаз“. Гробницата на Ateşbaz-ı Veli е близо до хълма Ашкан на пътя Мерам. Гробницата носи характеристиките на селджукската архитектура. Изградена е с правилен дялан камък и има квадратен план отвътре и осмоъгълник отвън. Ateşbaz-ı Veli е единственият готвач, за когото се знае, че има гробница в света. Смята се, че вземането на щипка сол от гроба му дава изобилие.

Коня Бедестен

Историческият Бедестен, сърцето на Коня, е бил важен търговски център от римско време. Базарът, който проследява търговската култура и наследството на града отпреди около 2000 години, претърпя значителна реставрация през 2013 г. от Столична община Коня. Той беше щателно реновиран, следвайки оригиналния си дизайн, което доведе до великолепния му вид днес. Базарът продължава да бъде притегателен център, запазвайки историческата си текстура, като същевременно запазва привлекателността си с новия си облик. В Бедестен традицията Ахи се пази жива. В традицията на Ахи всички занаятчии трябва да следват конкретни морални и етични правила в работата си и трябва да образоват младите занаятчии, използвайки правила и установени социални конвенции. Магазините продават традиционни и културни продукти вместо маркови стоки тук. Занаятчийски магазини, медникари и антикварни книжарници са значителни атракции за туризма. По време на посещението си на базара, освен да пазарувате, можете да се насладите на турски чай в кафенета и да опитате традиционните вкусове на Коня в исторически ресторанти.

goturkiye.com

By |2024-05-15T21:43:14+02:00May 15th, 2024|Destinations|0 Comments