СПЕЦИАЛЕН ПРОЕКТ НА TRAVEL MEDIA GROUP
СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:
PREMIO TRAVEL БЪЛГАРИЯ
Омагьосваща! Няма по-подходяща дума, която да дава представа за тази невероятна страна, която очарова, вълнува, но и смущава. Индия е емоция от чувства! Индия е взрив от цветове, контрасти, религии и мистика…
Премио Травел България е сред основните и утвърдени тур-оператори, които са специализирани в продажбата и качественото обслужване на екскурзии и почивки в Дубай и Емирствата. Важно предимство пред останалите агенции, предлагащи дестинацията е, че компанията в България е част от големия европейски холдинг Premio Travel, който е гарант за отлични условия, перфектен сървиз и трахотни цени на базовите си хотели по дестинацията! По този начин, те винаги са в крачка с най-новото случващо се там, с порядките и нравите, с всички иновации в забавленията, екскурзиите, търговските центрове, фестивали и културни прояви.
Екипът ни имаше удоволствието да посети емблематичния Златен триъгълник (Делхи, Агра и Джайпур) по покана на Premio Travel, в началото на активния туристически сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона, означава дневната температурата да е повече от 42°, а в обедните часове слънцето е толкова жарко, че всякакъв мисловен процес неминуемо спира съзнаниет, на несвикналия с жегите европеец.
Индия е наистина огромна страна, с население от около милиард и 300 милиона. Ако я наложим на картата на Европа, ще заеме територия от Дания до Либия и от Испания до Русия – 3 287 590 кв.км, 3 раси, 7 религии, 325 различни езици – 15 официални и стотици диалекти.
Традиционната женска дреха се нарича „сари” – идва от санскрит и означава парче плат. По начина на увиване, цветът и материята може да разберете за статута на индийката. А пък, в Раджастан – индийките са в най-пъстрите си, извезани с пайети и маниста сарита.
Обикновено жените работят повече и по-тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!
Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит – една безразлично преживяща свещена крава, украсена с панделки! И пак тук може да изпиете чаша сок от захарна тръстика, приготвен по най-стария начин, по който може да се прави – като стеблата се изтискват с ръчно въртяща се преса.
Докато пътувахме, кой мислите, че бе най-голямата атракция? Разбира се, че ние – и по-точно дамите от нашата група, предвождана от водача ни Христина Шакаданова, както и местния ни страхотен гид Сатиш Сингх. От всички автобуси и тук-тук таксита мъже сочеха бусът ни един на друг, с нескрит интерес.
Разглеждайки фортове и гробници, винаги се намираше някой, който да помоли да се снимаме, да ни даде бебето си, което да подържим за късмет. Точно в гробницата на Хумаюн в Делхи един мъж дойде с предложението да се снимаме с майка му, която, без да разбираме и дума хинди, знаехме, че се притеснява, че не е с подходящо сари.
В Индия почти няма разводи – едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони, в полза на мъжа, естествено. При развод семействата и на двете страни отхвърлят жените, не са канени повече на гости, плюс още други рестрикции…
Освен това, все още, колкото и да не ни се вярваше, че е мит – браковете се уреждат и доста често младоженците не се познават до месец-два преди сватбата. Дори веднъж запознали се, те не си разменят телефони и не се срещат насаме. По улиците на Индия няма да видите двойки момчета и момичета, хванати за ръцете. Сексът в страната на Кама Сутра е табу!
Какво изумява в тази екзотична страна: занаятчийските умения на индийците – инкрустирането със скъпоценни камъни като лапис, лазурит, малахит, седеф и други на различни мраморни плоскости, използвани за плотове на маси или облицовки, рисуването върху коприна, мекотата на изтъканите кашмирени или от пашмина шалове, бързината, с която фино изрисуват тялото ви с къна (хена).
Ню Делхи, столицата на Индия, с население от близо 25 милиона души, има пребогата история. Градът е пълен със сгради, които имат забележителна архитектура – джамии, крепости, паметници, останали от древните владетели. Контрастът между стария град и добре организирания Ню Делхи е огромен и е много интересно да разгледате и двата. Ако харесвате спокойствието, просто се отправете към красивите градини на индийския град.
Небесният купол над Делхи се отваря пред очите ни и правим първите си крачки на индийска земя. Градът има специфичен аромат, който регистрираме веднага. В 6 сутринта може да видите всякакви хора – служители, бездомници, спящи по пейки или под палмите, момчета, играещи някакви си техни игри почти между две улични платна… Отсядаме в хотел на половин час път, в така наречената Аеросити зона, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъваме за кратък сън.
На сутринта си поръчваме омлет – индийците са царе на омлетите – носят едно пухкаво вълшебство. Хапваме още нудъли със зеленчуци и в никакъв случай не поръчваме кафе, защото е инстантно и небцето, свикнало да пие италианско ристрето, ще е силно разочаровано.
В Индия 50 км се изминават за 1 час. Няма светофари или има толкова малко, че са почти незабележими. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното е еднолентово и в него – колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч. Първоначалният стрес е изместен от любопитството ни към този така различен от нашия свят!
Най-известният паметник на културата в Делхи е Red Fort, който напомня за древните императори на града. Неговите стени, които се простират на повече от два километра, са построени през 1638г., за да пазят от нашественици. За да могат да се пренесат посетителите в духа на древните обитатели, всяка вечер се провежда едночасово звуково и светлинно шоу, което разказва историята на крепостта.
Jama Masjit е друго безценно съкровище на индийския град. В двора му могат да се съберат 25 000 души, а строежът на джамията, който продължил 23 години, завършил през 1650г. Усилието от изкачването на върха на южната му кула ще ви възнагради с невероятен изглед към града. Не забравяйте да се обличате подходящо, ако искате да разгледате джамията отвътре.
Chandni Chowk е главната улица на града. Автомобили, рикши, пешеходци и животни се конкурират за пространство. Интересно как успяват да се разминат всички.. Този организаран хаос изглежда плашещ, но е напълно завладяващо преживяване да се разходиш там. На нея се намира един от най-старите пазари в Индия, като тесните улички са пълни с евтини бижута, платове и електроника. Chandni Chowk е отлично място да се запознаете с местните ястия.
Кутаб Минар
Кутаб Минар е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. Размерите са впечатляващи: височина 73 метра, диаметърът в основата е 14.3 метра като към върха се стеснява до 2.7 метра. Вдъхновено е от величественото Джамско минаре в Афганистан. През 1192 г. първият владетел на Делийския султанат Кутуб уд-Дин Айбак, започва строежа на Кутаб Минар. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части (етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли. Наследникът на султан Айбак и негов зет Илтутмиш направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по-различен стил) били направени от Фируз-шах Туглак. Шер-шах Сури добавя вход към кулата по време на неговото управление. Целият комплекс Кутаб Минар се състои от минаре, джамията Куват-Ул-Ислам, железния стълб, гробницата на Илтутмиш.
Комплексът е изграден върху руините на Лал Кот – Цитадела в древен Делхи. Според персийски надпис гравиран на източния вход, джамията е построена от частите на двадесет и седем хиндустки и джайнски храмове, които били разрушени.
Внимание заслужава и металният стълб висок 7,21 м. и тежи малко над 6,5 тона, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените – няма и грам ръжда по него за толкова много време… Той е бил издигнат от Чандрагупта II Викрамадитя (375 – 414 г.).
В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, започнато от Alauddin Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутаб Минар, но поради застигналата го смърт през 1316 г., строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.
Тадж Махал – Храмът на вечната любов
Тадж Махал в Агра е едно от чудесата на света, като причината не е само в неговото великолепие и приказен вид. Историята на „Храмът на любовта“, както често е наричан, добавя душа на това великолепие: душа, която е изпълнена с любов, загуба, разкаяние и любов отново. Защото, ако не беше любовта, светът би бил ограбен от липсата на този шедьовър. Пример за това колко дълбоко един мъж обича съпругата си, че дори след като тя остава само спомен, той увековечава нейната памет, за да не бъде забравена никога!
Този човек е могъщият император Шах Джахан, който се влюбва в Мумтаз Махал, по-късно – негова скъпа съпруга. Тя – персийска мюсюлманска принцеса, а той син на могъщ император. На 14-годишна възраст той среща Мумтаз и се влюбва в нея. Пет години по-късно, през 1612 г., се женят.
Мумтаз Махал, неразделен партньор на Шах Джахан, умира през 1631 г., раждайки 14-то им дете. Именно в памет на любимата си съпруга Шах Джахан строи великолепен паметник на любовта като почит към нея, а ние днес познаваме като „Тадж Махал“. Строежът на Тадж Махал започва през 1631 година. От цялата империя, както и от Централна Азия и Иран са извикани най-добрите зидари, каменоделци, резбари, художници, строители на куполи и други занаятчии. Изграждането отнема години, за да изглежда така, както го виждаме днес. Използвани са услугите на над 22 000 работници и 1000 слона. Паметникът е построен изцяло от бял мрамор, който е донесен от цяла Индия и Централна Азия, а скъпоценните камъни по фасадата са донесени от цял свят. След разход от приблизително 32 милиона рупии, строежът на Тадж Махал приключва окончателно през 1653 година.
Разноските по строителството на мавзолея са тежко бреме за държавата и водят до сериозна финансова криза. Когато през 1658 г. се разнася вест за сериозно заболяване на Шах Джахан, синовете му се скарват, оспорвайки трона. Победителят, който печели нечестно, взима властта и заробва бащи си, за да не харчи повече пари по непрежалимата си съпруга. Последните 8 години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал. Аурангзеб погребва баща си в мавзолея, въпреки че Шах Джахан е предвиждал да построи за себе си отделна голяма гробница – огледален мавзолей, напълно еднакъв с този на неговата любима, но черен на цвят.
Днес, милиони туристи от цял свят се стичат, за да видят това чудо на архитектурата и поне за миг да се докоснат до тази силна любов. Вътре ще видите копия на гробниците на двамата влюбени. Можете да надникнете към оригиналите, които се намират в долната част, до която се стига по стълби, но има решетка и достъпът е забранен. Причината да не се допускат туристи там е, че преди години се случва инцидент, поради тесните стълби и малкото пространство.
Всеки сезон е подходящ за посещение величествения монумент поради благоприятните метерологични условия. Ако искате да го видите в най-романтичната му светлина, то елате по изгрев или останете за залеза.
Хава Махал
Хава Махал (Hawa Mahal) или в буквален превод Дворецът на ветровете е една от основните забележителности на индийския град Джайпур, който е известен с интересното определение „розовият град на Индия”. Хава Махал е впечатляващ със своята архитектура, изградена от множество малки бастиони, стриктно подредени и аранжирани и изграждащи пищната но хармонична фасада на Дворецът на ветровете. Предполага се, че Хава Махал е предназначен за „женски дворец”.
Навярно е построена за улесняване на жените на кралското семейство – за да могат те да наблюдават от своите стаи ежедневието и шествията на града. Дворецът на ветровете е построен във време, когато владетелските жени са били изцяло скрити от очите на света, а техните майки се радвали на особена почит и закрила от околния свят.
Дворецът на ветровете е изцяло завършен през 1799 година, като е издигнат по заповед на махараджата Савай Пратап. Дизайнер на проекта на Хава Махал е Лал Чанг Уста, който проектирал двореца под формата на на короната на индуски бог Кришна (Krishna).
Днес Дворецът на ветровете се намира на главната пътна артерия, в сърцето на бизнес център на Джайпур. Той е неделима част от Градския дворцов комплекс, който се разпростира до т.нар Zenana отделение или мястото, където са разположени стаите на харема.
Изграден изцяло то червени и розови пясъчникови скали, Дворецът на ветровете Хава Махал е най-впечатляващ, ако се види рано сутрин при изгрев слънце, когато лъчите подчертават специфичната красота на фасадата. Конструкцията на женския палат представлява пететажна пирамидовидна форма, която достига в най-високата си част до 15 метра.
Последните три етажа от Хава Махал създават впечатлението за единна структура, докато първият и вторият етаж имат вътрешни дворове пред тях, по издължената част на структурата. Ако погледнете централно фасадата на Двореца на ветровете, тя може много да ви напомни набраздената външност на пчелна пита, с нейните отделни малки килийки.
След около 50 години период на запустялост, Хава махал е основно ремонтиран през 2005 година. Реставрацията на двореца е погълнала около 1 000 000 долара. Днес посетителите на Хава Махал или Дворецът на ветровете могат да влязат в него през т.нар. Императорска порта. След нея се стига до обширен вътрешен двор, където се намира и Археологическият музей на индийския град.
Амбър Форт
Крепостта-дворец Амбър Форт е безценно бижу в Джайпур, което задължително трябва да се посети. Изключително впечатляваща Агра Форт се счита за една от най-красивите крепости в Индия. Още преди да приближите двореца се виждат типичните за повечето дворци в Раджастан, високите и здрави стени на крепостта, обсипани с бастиони и балкони. Амбър Форт се намира на около 11-13 км от Джайпур. Дворецът е разположен в селището Амбър, което е столица на клана Kachhwaha, докато тя не се премества в Джайпур през 1727 година.
Огромните крепостни стени на Амбър Форт докосват езерото Маота, което е още един притегателен щрих за многото туристи. Архитектурата на двореца, изцяло издигнат от бял мрамор и червен пясъчник, е просто уникална. Основите на удивителния Амбър Форт са положени през 1592 по нареждане на Раджа Ман Сингх I. В сегашният си вид обаче замъкът е завършен по време на управлението на Раджа Джай Сингх I, като дворецът е строен на няколко етапа между 1600 и 1727година.
Макар и с леко груба фасада на външен вид, Амбър Форт впечатлява многобройните си посетители с изключително хармонична и спокойна интериорна украса. Цялата крепост е забележителна с уникалното си съчетание между два архитектурни стила, които съжителстват отлично и в интериорната украса.
Хиндуисткият и мюсюлманският маниер се усеща навсякъде в замъка. По стените могат да се видят интригуващи и красиво изрисувани картини на ловни сцени. Сложните дърворезби по стените и таваните са още един от акцентите на Амбър Форт.
Цялата крепост се състои от основно четири отделни сгради, обградени с масивни, здрави и дълги стени. Храмът Кали е популярен със сребърната си украса и внушителните си статуи на лъвове, изцяло от сребро.
Повечето туристи имат възможността да посетят Амбър Форт на слон, който ще ги закара до входа на крепостта. Във вътрешността й има още безброй интересни зали, а и самият вътрешен двор е впечатляващ. Тук са се снимали и няколко филмови продукции.
Дворецът Самоде
Няма да сте първият, който ще си помисли, че изисканият дворец-хотел „Самоде“ би бил идеален филмов декор: Холивуд го използва в Далечните павилиони, тук са снимани и многобройни индийски филми. Дворецът е построен през ХVІІІ в. като луксозна извънградска вила в земеделското село Самоде, извън Джайпур. Изкусно изрисуваните и глазирани общи зали и разкошната зала „Диван-и-Хас“ могат да ви накарат да предпочетете по-малко пищните стаи за гости заради тяхната относително проста украса.
По-малко дворцов и зашеметяващ от своя събрат, величественият „Самоде Хавели“, закътан в едно тихо местенце на иначе шумния Джайпур, е построен като градска резиденция за първия министър на царския двор.
Оттеглете се за почивка в някой от неговите три чудесни апартамента, с техните оригинални оцветени прозорци, огледални инкрустации, сводове и стенописи на цветя и сцени от ленивия дворцов живот, за да вкусите от великолепните удоволствия на Стария Джайпур.
И двата хотела са собственост и са управлявани от фамилията Самоде, потомци на аристократите, които изграждат двореца Самоде. Техните два забележителни имота предлагат пълна градска-и-извънградска идилия.