СПЕЦИАЛЕН ПРОЕКТ НА TRAVEL MEDIA GROUP
СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:
PREMIO TRAVEL БЪЛГАРИЯ
Безспорно Дубай и Обединените арабски емирства отдавна се наложиха като топ дестинация за почивка и развлечения. Удобните полети и изобилието от атракции, архитектурни чудеса, високи технологии, климат и огромен избор превърнаха Дубай в перлата на близкия изток.
Премио Травел България е сред основните и утвърдени тур-оператори, които са специализирани в продажбата и качественото обслужване на екскурзии и почивки в Дубай и Емирствата. Важно предимство пред останалите агенции, предлагащи дестинацията е, че компанията в България е част от големия европейски холдинг Premio Travel, който е гарант за отлични условия, перфектен сървиз и трахотни цени на базовите си хотели по дестинацията! По този начин, те винаги са в крачка с най-новото случващо се там, с порядките и нравите, с всички иновации в забавленията, екскурзиите, търговските центрове, фестивали и културни прояви.
Дубайската приказка започва още със слизането на летището по залез слънце, където ни обгърна топъл почти като в сауна пустинен въздух. И един особен мирис на нещо неуловимо, но определено екзотично, така както всяко място си има свой собствен аромат.
Настанихме се в автобуса, посрещнати от любезните ни домакини от Премио Травел, на път за хотела, където понаучихме малко повече за емирствата, а именно, че Дубай е част от Обединените арабски емирства, федерация от общо седем емирства: Абу Даби, Дубай, Шарджа, Аджман, Фуджейра, Рас Ал Кайма и Ум ал Куейн. Началото на обединението е поставено през 1971 г., когато владетелите на Абу Даби и Дубай шейх Зайед бин Султан ал Нахиян и шейх Рашид бин Сайд ал Мактум решават да обединят отделните емирства от залива в едно.
Първоначално те били шест, а на следващата година към тях се присъединило и малкото пустинно емирство Рас ал Кайма. Всъщност идеята била за федерация от девет държави, но емирите на Катар и Бахрейн не останали удовлетворени от предложените им условия и отхвърлили съюза. Получила се една сравнително малка държава – площ от едва 83 600 кв. км. и население от 6 млн. души, но изключително богата. По-важното обаче е друго – властта била поделена „по-братски“ – емирът на Абу Даби е винаги президент на ОАЕ, емирът на Дубай е винаги вицепрезидент и министър- председател.
Тези два поста са наследствени, но останалите също се разпределят между отделните фамилии, управляващи емирствата – министърът на икономиката и търговията е от династията Ал Касими, управляваща Шарджа, външният министър е от емирите на Аджман и прочие. Няма как да бъде другояче, след като цялата власт в страната е в ръцете на седемчленния Върховен съвет, съставен от седемте властващи емири. На свой ред това „братско“ разпределение на властта сложило край на конфликтите между отделните емирства. (През 1947 г. между Дубай и Абу Даби дори избухнала война, а последните гранични спорове били уредени чак през 1979 г.) Затова може би допринася и фактът, че федерацията между емирствата е относително хлабава, Така например Дубай и Рас ал Кайма не са част от националната съдебна система на ОАЕ, а поддържат собствени съдилища. Те са два вида – ислямски, които решават семейни, наследствени и религиозни въпроси, следвайки каноните на шериата, и граждански, които решават всички останали казуси.
През 1966 г. на територията на Дубай е открит нефт и макар добивът му да е многократно по-малък от този на Абу Даби, проходите дават изключително мощен тласък на икономиката.
Тогавашният владетел на емирството – шейх Рашид ал Мактум, решава да превърне малкото мръсно и прашно рибарско селце Дубай в арабския Манхатън. Той обаче осъзнава , че един ден петролните кладенци ще пресъхнат. Затова започва реализирането на мащабни проекти, най-вече инфраструктурни – пристанището Джебел Али, увеличаване дълбочината на Дубай Крийк, прокарването на тунела Шиндага, който свързва Дейра и Бур Дубай, и прочие. После идва ред на безмитните зони и изгодните условия за търговия, превърнали Дубай в едно от средищата на световната търговия през 80-те и 90-те години на миналия век.
Днес в Дубай не е толкова евтино както преди двайсетина години, но строителният бум – предимно на луксозни ваканционни имоти, скъпи хотели , изкуствени острови, най-големите молове в света и прочие, привлече по-платежоспособна клиентела. А архитектурните чудеса, с които е осеян самият град, трудно могат да бъдат изброени.
Специалната разходка до един от символите на емирството – Бурдж ал Араб, хотел, окичил се съвсем нескромно със седем звезди, е олицетворение на разкоша и на архитектурния гений. Построен е на изкуствен остров край Джумейра, един от кварталите на Дубай, като за целта на дълбочина 40 метра във водите на Персийския залив са забити 250 пилона. Върху тях се извисява 321- метровата снага на хотела във формата на издуто от вятъра корабно платно. Вътре ще останете смаяни от най-високия атриум в света, цели 180 метра, и от изобилието от злато във фоайето. Където с 24-каратови златни листа е покрита повътрхност от 1590 кв.м.
Може да се насладите на великолепната панорама от последния етаж, както и от Скай-бара, където да пиете кафе, чай или най-скъпият коктейл в света за 7 438 долара, може да го потърсите под името 27.321. Хотела държи и рекорда за най-скъпа хотелска стая в Дубай – 24 000 долара. Много предпочитани са обедите и вечерите в Бурдж ал Араб, които може да си закупите като една от екскурзиите още преди тръгване от България.
Едно от най-прекрасните места в Дубай е „Мадинат Джумейра“, или малката Венеция, както е известен. Това е комплекс, представляващ луксозна и модерна версия на арабски сук, намиращ се до хотел Бурдж ал Араб. Мястото е прохладен оазис от зеленина и разнообразна растителност, през който оазис преминава канал, а водите му са изпълнени с малки лодки абри или водни таксита, с които гостите на огромният комплекс се придвижват от една вила към друга или към ресторантите и рецепцията. Оттук се открива невероятна гледка към Бурдж ал Араб и е истинско удоволствие да се повозите на една от малките лодки и да поседнете в някое от многобройните кафенета под сянката на палмовите дръвчета.
Следващата спирка ни среща с едно от най-големите чудеса, сътворени от човешка ръка – изкуствения остров Палм Джумейра. На връхната точка на дъгата, която очертава палмата, се намира хотел Atlantis The Palm. Хотелският комплекс, вдъхновен от мита за изгубения свят на Атлантида, пленява с импозантността, великолепието и разкоша с изцяло розовата си фасада и с приказния си интериор. В огромната лагуна с обем 11 млн. литра вода съжителстват 65 000 морски животни. Хотелът разполага с 1539 стаи, с цена на нощувките между 700 и 2500 долара. Една от главните му атракции е увеселителният парк „Аквавенчър“ с изкуствени бързеи, водни пързалки, две от които с прозрачни тунели, пресичащи езеро пълно с акули, делфинариум и др.
Цял ден няма да ви стигне за разглеждане най-високата кула в света – Бурдж Халифа. С височината си от 828 м. има една от най-невероятните гледки в света, откъдето може да си направите и уникално селфи. До върха на 124-ия етаж се стига с асансьор за точно една минута. Във вътрешността на комплекса е разположен хотел, апартаменти, офиси и огромен мол. На долните 37 етажа е разположен хотел Армани, а между 45-ия и 124-ия етаж – луксозни апартаменти.
До Бурдж Халифа минава метрото, което се движи както под земята, така и на повърхността. Това е първото метро на територята на Арабския полуостров, но то е уникално и с това, че се движи без ватман, а абсолютно автоматизирано, а вагончетата са с различна класа – златна и стандартна, както и за мъже и за жени.
Разходката с яхта, на която може да се насладите, качвайки от Дубай Марина, и разглеждайки съвременните хрумвания на архитектите, минава неусетно, в компанята на приятели, шеги, стотици снимки, клипове и безбройните разхлаждащи напитки.
Не може да не посетите двата най-популярни мола в Дубай. Единият е Mall of Emirates, където се намира първият ски-комплекс в Близкия изток. По средата на шопинг центъра е разположена 400-метрова ски писта, покрита с поне 90 см изкуствен сняг. Температурата се поддържа постоянно на -1 градуса. Впечатляващо е как при горещината отвън само след секунди може да се потопите в студена зима и под вещото ръководство на квалифицирани ски-учители да се спускате по дългата заснежена писта и да ви вали, макар и изкустен пухкав бял сняг.
Другият интересен мол е Mall Dubai, най-големият в света, в който освен над 1200 магазина, в които са представени голяма част от световноизвестните марки, може да се забавлявате на ледената пързалка или да се „гмурнете“ под тунела, пълен със страшни акули и охромни скатове, които дори може да си представите, че докосвате, макар и през дебелото стъкло. Интересен е и терариумът, където ще се срещнете с едни от най-милите създания на земята, каквито са пингвините. Това което грабва изключително много вниманието обаче, са най-големите фонтани в света – отвън. Незабравимото шоу, сътворено от вода и музика, дело на майстора, направил прочутите фонтани пред хотел Bellagio в Лас Вегас, е едно от най-запленителните неща, които трябва да се видят. Фонтаните се намират в голямо езеро, разположено между Дубай мол и Бурдж Халифа, а спектакълът започва след 18 часа. Под акомпанимента на музика както типично ориенталска, така и класическа, водната струя сякъш оживява. Стоиш, гледаш и засищаш сетивата си, и ти се иска и ти да затанцуваш в такт. Пълно е с туристи и ако успееш да си пробиеш път по-отпред, за да зърнеш как голямата мощ изхвърля вода на около 150 метра височина и след това се връща обратно. Шоуто продължава до към 23 часа, но имаш желанието никога да не свършва.
Абу Даби – бащата на газелата
Когато Абу Даби получава независимостта си от Великобритания през 1971 г., шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян има мечта да създаде град, който да е модерен, егалитарен и толерантен. И успява да постигне голяма част от това през живота си. Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, днес е забележителен град: спретнат, чист, ефективен, лек и приятен за живеене. Но жителите му не искат историята да свършва дотук.
Водени от самочувствието, че страната им притежава почти десет на сто от световните запаси на нефт и природен газ, те са решени да го превърнат в модел на бъдещето – една мечта, описана през 2007 г. в програмата, наречена Визия 2030. Постигнатият обрат е забележителен. Само преди 80 години Абу Даби не е много повече от рибарско пристанище, кацнало върху един остров в непосредствена близост до континента, известно с ловците си на перли. Първоначално основано от бедуини, името му означава „Бащата на газелата“, може би заради дивите животни, които някога бродели тук.
Емирството е сред първите от Персийския залив, които Великобритания прави свои протекторати през 1820 г., за да защити корабоплаването си от пиратство. Нефтът бива открит след 1930 г., което води до бурно развитие от началото на 50-те. Абу Даби расте бързо, което продължава и до днес. Това е град на високо строителство, в който най-съвременна архитектура обслужва ролята на Абу Даби като международен финансов и бизнес център. Жилищата, хотелите и модерните търговски центрове също не отстъпват на този стандарт. Няколко от новите сгради се открояват още от пръв поглед.
Безспорно първенство сред тях държи разкошната джамия „Шейх Зайед“, величествена фантазия в бяло със своите 82 купола в моголски стил. Шейх Зайед искал тя да бъде символ на международното сътрудничество, затова ангажирал майстори и дизайнери от Италия, Мароко, Великобритания, Турция, Иран, Китай, Нова Зеландия и други страни. Всичко било изпълнено по най-високи стандарти и във великолепен стил, със златни декорации и полилеи. Най-големият ръчно тъкан килим в света, разстлан в молитвената зала, може да побере 7000 богомолци, а като цяло капацитетът на джамията е 41 000 души. Строежът й е започнал през 1996 г.,а джамията е открита през 2004 г., когато в нея е погребан шейх Зайед. Друга прочута забележителност е луксозният хотел „Емирейтс Палас“ – огромна сграда в сдържан, класически стил, която се простира на цял километър от крило до крило. Той представлява по-високия клас от програмата за привличане на туристи на Абу Даби.
11-километровият крайбрежен булевард, наречен „Корниш“, гледа към оградени с палми плажове, грижливо поддържани морави и велосипедни алеи, както и към богат набор от съоръжения за водни спортове. Екскурзиите в пустинята също са популярни, на камила или с джип, като една от дестинациите е добре уреденият оазис Ал Аин, намиращ се на 150 км на запад, на границата с Оман. Абу Даби бързо се превръща в световен спортен и културен център със своя впечатляващ календар от събития, включително големи турнири по тенис, голф и ветроходство, автомобилни състезания от веригата Гран При и фестивал на музиката и изкуствата. Спортът и изкуствата са в центъра на най-амбициозните му строителни проекти, осъществявани върху два съседни острова, Яс и Саадият. Яс е дом на една от основните забележителности на града: „Ферари Уърлд“, най-големият в света закрит тематичен парк, подслонен под купол в познатите цветове на „Ферари“. Вътре има повече от 20 автомобилни атракциона за всички възрасти, включително и най-бързото увеселително влакче в света.
Наблизо е пистата за Формула 1, открита през 2009 г., която буквално е обкрачена от атрактивния Яс Вайсрой Хотел, с неговите две кули и огромен, вълнообразен стъклен покрив, който нощем сияе във всички цветове. Яс е предназначен за остров на спорта и развлеченията, докато Саадият е на път да стане, по думите на наблюдателите, „място на най-голямата концентрация на водещи културни ценности в света“. До 2022 г. тук ще има филиали на музея „Гугенхайм“, а Лувъра беше открит неотдавна, както и Нюйоркския университет. Сградите са проектирани от международни архитектурни светила като Франк Гери, покойната Заха Хадид, Жан Нувел и Норман Фостър.
Поощрявайки международното сътрудничество, Абу Даби е също и в челните редици на архитектурното развитие и изследователската дейност. В предградието, наречено „Масдар Сити“, работи едноименният институт, чиято цел е да създаде възможно най-устойчивата градска среда: нулеви въглеродни емисии, нулеви отпадъци, както и енергия, базирана изцяло на възобновяеми източници. Тъй че перлите, събрани от морското дъно век по-рано, може би са били просто символ на онова, в което Абу Даби е на път да се превърне.
Към днешна дата, Абу Даби Сити се е спрял на сдържаната и величествена елегантност в своя градски дизайн, докато по-радикалните архитектурни замисли се насочват към културния проект на остров Саадият. Абу Даби навлиза в съвременния свят с главоломна скорост, но старите традиции още са живи. Селището на културното наследство, намиращо се на един полуостров западно от града, съхранява много от бита и обичаите на ранните заселници бедуини, предлагайки изкуствен оазис, шатри от козя вълна, демонстрации на тъкане, лов със соколи и езда на камили.
Кога да отидете там: Сезонът на плажовете е през октомври, както и през март-април. От ноември до февруари се случва и да захладнее, но средната температура остава около 23°C. Лятото е същинска пещ, но Абу Даби е добре подготвен да го посрещне. На какво да обърнете внимание: Тук са представени са всички видове кухни поради големия брой емигранти, идващи най-вече от Азия. Но по-търсете традиционните арабски ястия, като например „шаварма“ – печено на шиш месо, сервирано в питка.
Полезни съвети:
Абу Даби е толерантен (така например в лицензираните хотели и клубове се сервира алкохол), но все пак не забравяйте да се обличате да се държите скромно и винаги показвайте уважение към местните и ислямски традиции.
Рас Ал Хайма – какво непременно да посетите там
Рас Ал Хайма е най-северно разположеното от седемте Обединени арабски емирства. Името му се превежда като „земя на колибите” заради многото малки къщички, които някога са били разпръснати по бреговете. Това е исторически ключов регион – археологическите разкопки показват, че е бил населяван още от третото хилядолетие пр. Хр.
Въпреки че в по-голямата си част градът е модерен, областта Джазират Ал Хамра носи спокойната старинна атмосфера на емирския живот на рибарите още отпреди бума на петрола в средата на 20-и век.
Националният музей Рас Ал Хайма
Той се помещава във форт, който е бивша резиденция на управляващата фамилия, функционираща като такава до 60-те години на миналия век. Музеят съхранява рядка колекция от етнологически артефакти от бита на емирския живот, пречупен през архитектурата, фермерството и отглеждането на фурми, както и гмуркането за перли.
Форт Дая
Изграден от кирпичени тухли през 16-и век, този форт заема стратегическа позиция на върха на хълм с изглед към залива. Други руини на крепости са разположени на юг от този хълм.
Музеят на перлите
Гмуркането за миди някога е бил основният поминък на емирството и този музей представя опасностите на този занаят. Можете да разгледате екипировки на гмуркачи, а на горния етаж са изложени и колекции от перли. Музеят е отворен от събота до четвъртък между 10:00 и 18:00 часа.
Джазират Ал Хамра
Това призрачно селище се е изхранвало с рибарство и гмуркане за миди. След петролния бум през 60-те жителите му постепенно се изселват от областта, а сухият пустинен климат е съхранил сградите, придавайки им вид на изгубени във времето.
Изворите Кат
Горещите води на тези минерални извори са известни с терапевтичните си свойства. Курортът е разположен в оазис в полите на планината. Освен да давите стреса в басейните, бихте могли да се разходите и из 170-те археологически обекта в района, които включват както крепости от 19-и век, така и праисторически гробници.
Планината Хаджар
Острите й зъбери, извисяващи се на километър и половина над морското равнище, не са нещо, което туристът очаква да види в пустинята, но гледките, които се откриват към тях и от тях към долината, са наистина зрелищни, така че не пропускайте да си направите дневна екскурзия тук.
